Какво е политика за поверителност?
Политиката за поверителност, наричана още политика за защита на личните данни или уведомление за поверителност, е текстът, в който обяснявате какво правите с личните данни на хората. На уебсайт това обикновено е отделна страница, към която води връзка от долната част на всяка страница.
Задължението произтича от ОРЗД. Член 12 изисква информацията да е предоставена в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Членове 13 и 14 изброяват какво трябва да кажете: член 13, когато събирате данните от самия човек, например чрез форма, и член 14, когато ги получавате от някой друг. Информацията се предоставя безплатно.
В България ОРЗД се допълва от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Надзорният орган е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Какво добавя българското право, е обяснено по-долу.
Какво трябва да съдържа?
Когато събирате лични данни от някого, член 13 от ОРЗД изисква следната информация:
- Кой сте: наименованието и данните за контакт на организацията Ви, а ако сте установени извън ЕС, но предлагате стоки или услуги в ЕС, и на Вашия представител.
- Длъжностното лице по защита на данните, ако имате такова, с данни за контакт.
- Целите и правното основание. За всяка цел посочете на кое основание разчитате: съгласие, договор, законово задължение или легитимен интерес. Европейските насоки за прозрачност подчертават, че целите и правното основание трябва да са ясни.
- Легитимния Ви интерес, ако това е основанието. Назовете конкретния интерес.
- Получателите: кой получава данните, включително обработващите, като хостинг доставчика или доставчика на имейл услуги. Според насоките най-полезно е да назовете конкретните получатели; ако посочвате само категории, направете ги възможно най-конкретни.
- Предаването извън ЕС или ЕИП: че предаване има, дали има решение относно адекватното ниво на защита и, ако няма, каква гаранция използвате и как хората могат да получат копие. Според насоките държавите по правило трябва да се посочат.
- Колко дълго пазите данните или критериите, по които определяте срока. „Толкова, колкото е необходимо“ не е достатъчно според насоките.
- Правата на човека: достъп, коригиране, изтриване, ограничаване, възражение и преносимост.
- Правото да оттегли съгласието си по всяко време, когато разчитате на съгласие.
- Правото на жалба до надзорен орган.
- Дали предоставянето на данните е задължително, например защото са нужни за договор, и какво става, ако човекът не ги предостави. Насоките добавят, че в онлайн формите трябва ясно да се вижда кои полета са задължителни.
- Автоматизираното вземане на решения, включително профилиране, ако има правни или подобно значими последици, със смислена информация за логиката и последиците.
Правото на възражение заслужава специално внимание: член 21 изисква то да бъде изрично доведено до знанието на хората, ясно и отделно от останалата информация, най-късно при първата комуникация с тях.
Какво добавя българското право
Повечето изисквания идват директно от ОРЗД. ЗЗЛД добавя някои неща, които е добре да отразите в политиката си:
- КЗЛД като надзорен орган. Според член 6 от ЗЗЛД КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който контролира спазването на ОРЗД и на закона. Посочете я в раздела за жалбите с адреса ѝ (гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2), имейл адреса kzld@cpdp.bg и сайта www.cpdp.bg.
- Срок за жалба. Според член 38, ал. 1 от ЗЗЛД човек може да сезира КЗЛД в срок от 6 месеца от узнаването на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Според член 39 действията на администратора могат да се обжалват и пред съда, включително с иск за обезщетение.
- Деца под 14 години. Член 25в от ЗЗЛД определя, че когато обработването на данни на лице под 14 години се основава на съгласие, включително при услуги на информационното общество, съгласието трябва да е дадено от родителя или настойника. Ако сайтът Ви е предназначен и за деца, кажете как го проверявате.
- Копия от лични карти. Член 25г от ЗЗЛД позволява да копирате документ за самоличност, шофьорска книжка или документ за пребиваване само ако това е предвидено в закон. Не искайте копие от лична карта, за да проверите самоличността при искане за достъп; използвайте по-малко натрапчив начин, например потвърждение от имейл адреса, с който клиентът е регистриран.
Къде да я публикувате
Член 13 изисква информацията в момента, в който събирате данните. Европейските насоки за прозрачност, одобрени от ЕКЗД, обясняват какво означава това за уебсайт:
- Връзка на всяка страница. Всеки уебсайт трябва да публикува информация за поверителност, с директна връзка, която се вижда ясно на всяка страница, под обичайно наименование като „Поверителност“ или „Политика за поверителност“. Връзка, която трудно се забелязва заради мястото или цвета си, не е лесно достъпна.
- На мястото на събиране. Добра практика е до всяка форма, която събира лични данни, да има връзка към политиката за поверителност, или информацията да е на същата страница.
- Не скрита в общите условия. Хората не трябва да я търсят сред друга информация.
- На нива, ако е дълга. Политика, разделена на нива, позволява на хората да отидат направо до частта, която им трябва. Пълната информация все пак трябва да е налична на едно място.
- На езика на посетителя, ако се насочвате към хора, които говорят други езици, с точен превод.
Политика за поверителност, политика за бисквитките и банер
Трите имат различна роля:
- Банерът за бисквитки иска съгласие, преди да поставите бисквитки, които не са строго необходими, и води към подробностите.
- Политиката за бисквитките обяснява кои бисквитки и подобни технологии използвате, кой ги поставя и колко дълго се съхраняват. КЗЛД препоръчва на онлайн търговците отделна политика за бисквитките.
- Политиката за поверителност обхваща всички лични данни, които обработвате, и извън бисквитките: форми, поръчки, бюлетини, обслужване на клиенти.
Те трябва да се препращат една към друга. Политиката за поверителност споменава инструментите за анализ и маркетинг, правното основание (обикновено съгласие) и евентуалното предаване извън Европа, а за подробностите за бисквитките препраща към политиката за бисквитките. Банерът води към двете. Оттеглянето на съгласие трябва да е толкова лесно, колкото даването му, затова кажете и в двата текста къде хората могат да променят избора си за бисквитки. Кои бисквитки изискват съгласие в България, ще намерите в Правилата за бисквитките в България; за Google Analytics вижте Google Analytics и ОРЗД.
Cookie Confirm показва банер, който записва съгласието на всеки посетител и води към политиката Ви за бисквитките и политиката Ви за поверителност.
Допълнително за онлайн магазини
Онлайн магазинът обработва повече данни от обикновения уебсайт, затова политиката му трябва да казва повече:
- Поръчки: данните, които са нужни за доставката, на основание договора. Кажете, че без тях не можете да доставите.
- Фактури: счетоводното и данъчното законодателство Ви задължават да ги пазите определен срок. Правното основание е законово задължение; посочете в политиката срока, който се прилага за Вас.
- Плащане: назовете доставчика на платежни услуги и кажете дали сами получавате данни за карти или сметки.
- Доставка: назовете куриерските фирми, които получават адреса за доставка.
- Бюлетин: според член 261, ал. 1 от Закона за електронните съобщения директният маркетинг по имейл е позволен само с предварително съгласие, което може да бъде оттеглено по всяко време. Член 261, ал. 2 допуска изключение: ако сте получили имейл адреса при продажба, можете да изпращате реклама на собствени сходни продукти или услуги, стига клиентът безплатно и лесно да може да откаже още при сделката и при всяко следващо съобщение. Кажете в политиката си на кое от двете разчитате.
- Отзиви: ако услуга за отзиви кани клиентите след покупка, назовете я и кажете кои данни ѝ предоставяте.
- Клиентски профили: кажете колко дълго пазите профила и какво става при неактивност.
Чести грешки
- Копиран общ текст. Политика от друг сайт или от генератор описва други инструменти и други данни. Ако не отговаря на това, което сайтът Ви наистина прави, тя не е прозрачна. КЗЛД пише в годишните си отчети, че получава много сигнали за сайтове и платформи.
- Неясни цели. Европейските насоки дават примери за изрази, които не са достатъчно ясни, като използване на данните „за разработване на нови услуги“, „за изследвания“ или „за персонализирани услуги“, без да се казва какво означава това.
- Няма правно основание за всяка цел. Едно общо изречение като „обработваме данните съгласно ОРЗД“ не казва нищо.
- Американски инструменти без информация за предаването. Инструментите за анализ, имейл маркетинг и хостинг често са американски. Назовете доставчика, държавата и гаранцията, например Рамката за защита на личните данни между ЕС и САЩ или стандартни договорни клаузи.
- „Толкова, колкото е необходимо.“ Посочете срок или критерии.
- Липсва КЗЛД. Хората трябва да знаят, че могат да подадат жалба до надзорен орган. Посочете КЗЛД с данните ѝ за контакт.
- Остаряла политика. Всеки нов плъгин, инструмент или обработващ може да промени това, което трябва да кажете.
Шаблонът
По-долу е шаблон, който можете да копирате. Попълнете всичко в [квадратни скоби], премахнете разделите, които не Ви трябват, и добавете липсващите дейности по обработване, така че текстът да описва това, което уебсайтът Ви наистина прави. Шаблонът не е правна консултация: ако не сте сигурни дали отговаря на Вашия случай, дайте го за преглед на юрист.
Източници
- Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД), членове 6, 7, 12, 13, 14, 21, 27 и 77
- КЗЛД: Национална правна рамка (Закон за защита на личните данни, членове 6, 25в, 25г, 38 и 39)
- КЗЛД: Подаване на жалби и сигнали до КЗЛД
- КЗЛД: Контакти
- КЗЛД: Специфични насоки за различни сектори – Онлайн търговия, използване на „бисквитки“
- КЗЛД: Годишен отчет за 2025 г.
- Закон за електронните съобщения, член 261 (текст, публикуван от Комисията за регулиране на съобщенията)
- Работна група по член 29: Насоки относно прозрачността съгласно Регламент 2016/679 (WP260 rev.01)
- ЕКЗД: Одобрени насоки на Работната група по член 29
- Директива 2002/58/ЕО (консолидиран текст), член 13
- Европейска комисия: Решение относно адекватното ниво на защита за Рамката за защита на личните данни между ЕС и САЩ